Обвинителен акт на Първи състав на Народен съд
ПРОТОКОЛ
гр. Варна, 22 януарий 1945 г.
Първият състав на Народния съд в гр. Варна,
Председател: ПЕТЪР ИВАНОВ БОМБОВ
Членове: 1. ДОБРИ СТОЯНОВ ЦВЕТКОВ
                2. ДИМИТЪР ПЕЕВ
                3. ДАНА СТОЯНОВА МУРАДАНЛАРСКА
                4. СТЕФАН АЛЕКСАНДРОВ СТОЯНОВ
при секретар - Виолин Олянов, пристъпи към разглеждане на Н.О.Х. дело 1/1945 г. при участието на Народния обвинител Гено Гутев. Пристъпи се към проверка на подсъдимите.
...
    Председателя на съда прочете писмото до съда, с което се съобщават имената на служебните защитници. След това председателят разпредели подсъдимите, които нямат доброволни защитници, между посочените служебни защитници.
...
    Народен обвинител:Поради особенния характер на процеса, който разглеждаме и големия обществен интерес, този процес да свърши колкото се може по-скоро, което е от интерес на самите подсъдими, аз не намирам причини, Почитаемия съд да промени определението си, за допущане на нови доказателства, които не са посочени в отговора на пдсъдимите ... (Ръкопляскане, викане Ура от публиката)
    Да се даде ход на делото.
    В 14,20 ч. Председателят прочете Обвинителния акт.
...
    Председателят: Подсъдимите Иван Стефанов Райнов, поручик Тодор Георгиев, Иван Щерев Димитров, Стоян Савов Вълчев и Борис Димитров да останат в съдебната зала, а всички останали подсъдими да бъдат изпратени в затвора.
    След 10 минути започва разпитът на първия подсъдим ИВАН СТЕФАНОВ РАЙНОВ.
...
    Председателят: По чие нареждане ставаха тези инквизиции? Ти ли дава нареждане?
    Райнов: Нареждане не съм давал аз. Нареждах да се разпитат само лицата. Това зависи от интелекта и похвата на самия разузнавач, какви средства да избере при разпита.
    Добри Стоянов - съдия: Много ниско падаш, Райнов.
    Райнов: Не!
    Добри Стоянов: Германците от гестапото ли биха?
    Райнов: От службата за радио ... (не се чете)
    Добри Стоянов: И Вие бяхте добри приятели с тях?
    Райнов: Ние сме съюзници. И аз бях държавен чиновник.
    Добри Стоянов: И те Ви поучаваха.
    Райнов: Аз имах нареждане да ги наблюдавам, защото за мен беше преди всичко дълг да служа честно на Родината.
    Викове: "Хууу! Убиец!"
    Председателят: Днес Народния съд Ви е изправил да дадете сведения за Вашата престъпна дейност против народа. Кой даде заповед за стрелба в кьошка?
    Райнов: Никой не е давал заповед. Войниците и полицаите знаят кога се употребява оръжие. Оръжие се употребява в три случая ...
    Председателят: Не искаме да ни давате съвети по тези въпроси. Аз искам да зная едно. Когато пратихте команди да правят блокада в града, заявихте ли изрично да се употребява оръжие срещу всеки, който е направил опит за бягство?
    Райнов: В такъв случай без да се казва, се употребява оръжие.
    Председателят: Да се употребява оръжие срещу мирните граждани?
    Райнов: Мирните граждани си седят в къщи.
    Председателят: Тези, които са били в гората са били на правилен път, а Вие, които седите в полицейското коменданство, Вие сте били престъпник.
    Райнов: Какво бихте направили на мястото на полицая?
    Председателят: Бих напуснал и не бих вършил престъпления срещу народа си. Факта, че сте продължили да служите е показвал Вашата воля за служба на фашизма.
    Публиката изразява шумно негодуванието си срещу фашистките служители
...
    Разпитът продължава за боевете при селата Въглен и Кипра.
...
    Председателят: Сега да минем върху гр. Варна. Недко Петров за кого Ви даде сведения?
    Райнов: За Янко Карагяуров и Янко Костов, който направи признание, от които се провали окръжния комитет във Варна. Янко Карагяуров даде доброволни показания. Уплашен беше. След като го задържахме 9 часа вечерта в коменданството, той даде своите показания без насилия. Към 12 часа съобщи, че Янко Костов е секретар на окръжния комитет на Комунистическата партия във Варна и в 12 часа аз изпратих група, в която влязоха Колянчев, Бочев и Мурадов, които да отидат и задържат Янко Костов.
...
    Председателят: Да влезе обвиняемият Борис Димитров
...
    Димитров: ...На 16 септември 1941 г. отидох да се представя в Шумен на новия началник. След 20 дни бе разкрита конспирация по подпалването на няколко цистерни бензин на гара Варна. По тази конспирация имаме събрани данни. Само това дознание съм водил през цялата си служба тук.
    Председателят: ... Кажете, колко души имаше задържани?
    Димитров: 10 души.
    Председателят: ... Смъртни присъди имаше ли?
    Димитров: Мисля, че имаше две.
    Председателят: Изпълниха ли се?
    Димитров: Не мога да си спомня.
    Председателят: За какво бяха обвинени тези подсъдими?
    Димитров: Обвиняваха се за това, че организирали група младежи-ремсисти за извърване саботажни действия, като са подпалили цистерните на гара Варна. Впоследствие бяха намерени много примитивно направени адски машини.
...
    Председателят: Кажете сега за нападението на Съветската легация? Кога го извършихте? И по какъв начин си служихте с Ваши разузнавачи в съветското консулство?
    Димитров: ... Явих се в коменданството и намерих началника на отделение при Дирекцията на полицията Праматаров, полицейския комендант Панайотов, няколко души от София и всички разузнавачи от Коменданството. От разговора разбрах, че предстои обиск в съветското консулство... И действително, коменданта е извикал съветския консул в коменданството и там му съобщил сам Праматаров, че ще извърши обиск на консулството ... консулът отказал да пусне полицията. След това бяха извикани всички полицаи, които се отправиха за консулството... Там получихме нареждане всички да започнем претърсването, което не даде абсолютно никакъв резултат. След като се бяха качили някой на третия етаж, намерили една врата от стомана... Почнаха да насилват вратата и това даде резултат. След един час вратата се отвори отвътре от чиновниците на Съветското консулство и когато влязохме вътре, заварихме някой неща изгорени, а други разхвърляни. Инспекторът от София и Праматаров направиха обиск и намериха пакет с боя и някой други неща... В последствие научихме, че били намерени някой филми, на които били отбелязани някой сътрудници на консулството. Въз основа на този филм, в дирекцията на полицията се направи един провал на някой гражданин, в услуга на Съветското разузнаване.
...
    Председателят: Да влезе подсъдимият Иван Щерев Димитров
    към подсъдимият: Знаете ли в какво се обвинявате?
    Щерев: Господа Народни съдии, обвинителния ми акт в пункт 2 не се признавам.
    Председателят: Никой не ви пита, ще се научите да говорите за това, за каквото ви питам. Вие ако не сте виновен, народа няма да ви изправи на подсъдимата скамейка. Факта, че сте тук, показва, че сте виновен.

24 януарий 1945 г. Заседанието се откри в 8,20 часа
    Адвоката Станев поиска думата. Станев: Не мога да приема доброволната защита на подсъдимия майор Тодор Марчев. Аз не съм се срещал с него, не само това, аз съм от Отечествения фронт, принадлежа към Работническата партия, мен ми тежи една доброволна защита по един такъв процес, какъвто е настоящия. Аз по силата на Закона за адвокатите не се отказвам от служебна защита, но случая с подсъдимия Тодор Марчев е особен. И на мен ми тежи морално да приема доброволно да поема тази защита...
    Председателят: Вие сте поели доброволна защита. В протокола е отбелязано по Вашата декларация, че сте доброволен защитник.
    Станев: Моля, отървете ме от този морален гнет, да поема защитата на лица, които са страшно обвинени.
...
    Из разпита на Поручик Рафаил Йорданов Михайлов
    Председателят: ... Кога Ви мобилизираха?
    Михайлов: 1943 г. ме мобилизираха в 61 полк в Скопие.
    Председателят: Говорете сега.
    Михайлов: Най-напред бих помолил почитаемия съд да ми бъде приета една молба: 1/ В Обвинителния акт съм писан като поручик, моля да се поправи, понеже съм мобилизиран като подпоручик. 2/ Ако може да се прекрати делото ми, понеже деянието ми е извършено извън пределите на Царството, а Маршал Тито е дал амнистия.
    Председателят: Маршал Титовата амнистия е малко особенна! Нямаш сметка да си служиш с неговата амнистия. Продължавай.
    Михайлов: На 14 юний 1943 г., връщайки се през Козек планина, беше заловен един партизанин ...Явих се пред командира и ми заяви следното: има пленено едно лице, което заповядвам да го разпитате ...Отидох при лицето и видях наистина един младеж на не повече от 20 години, питах го за името ... отговори ми, че преди три, четири дни е отвлечен от лица, които той не знае, дали са партизани Титови или Дражевисти и, че абсолютно никаква вина няма ... Най-напред го помолих да бъде откровен, като прибавих, че на командира желанието му е да се освободи. Той не пожела да съобщи нищо. Тогава си послужих със заплаха.
    Председателят: Заповяда му да се съблече гол, вързахте му ръцете?
    Михайлов: Не е вярно! Заплаших го с гума ... Той нищо не каза. Ударих го един, два пъти с един камшик. Той пак нищо не каза ... Накарах един войник да намери една сопа. Донесоха сопата. Моите ръце бяха бинтовани.
    Председателят: Стига. Заповяда ли ти, след като го би с камшик, да го удря друг?
    Михайлов: Заповядах! След това партизанина заповядах да стане. Ръцете му бяха свободни ...
    Председателят чете: "Поисках едно ножче за самобръсначка и почнах да режа по гърба, ръцете ..."
    Публиката: "Смърт! Смърт"
    Михайлов: Тия показания ги отричам напълно ...
    Публиката реагира. Председателят чете саморъчните показания.
    Михайлов: Отричам всички показания. Мен ми беше наредено какво да пиша!
    Председателят, след прочитане на писменните показания от начало до край: Ето това е Вашата дейност и дейноста на вашите другари, които се продадохте на Хитлера! За Вашите палежи и убийства, днес трябва да отговаря целият Български народ. Пред вид на това, че има противоречия на устните показания, които подсъдимия дава пред съда и писменните показания депозирани в милицията, съдът му ги прочете. Оттеглете се. Вдигам заседанието за утре 8 часа.

Очаквайте продължение ...

Държавен архив, Варна, ф.635 оп.1,а,е,11